През последното десетилетие концепцията за Industry 4.0 се наложи като водещ модел за дигитална трансформация в индустрията, поставяйки акцент върху автоматизацията, кибер-физичните системи и управлението на данни в реално време. В отговор на нарастващи икономически, социални и екологични предизвикателства постепенно се оформя концепцията за Industry 5.0, която надгражда технологичната основа на Industry 4.0, като поставя човека, устойчивостта и дългосрочната стабилност на индустриалните системи в центъра на вниманието.
Индустриалното развитие преминава през няколко ясно дефинирани етапа, всеки от които е резултат от технологични пробиви и социално-икономически промени. След механизацията, електрификацията и автоматизацията, Industry 4.0 бележи прехода към дигитализирана индустрия, в която физическите процеси са тясно свързани с цифрови технологии. Тази парадигма трансформира начина, по който се проектират, управляват и оптимизират производствените системи. В последните години обаче става все по-ясно, че стремежът към максимална ефективност и автоматизация не е достатъчен, за да отговори на сложността на съвременната индустриална среда. Именно в този контекст се появява концепцията за Industry 5.0, която търси по-балансиран подход между технологичния напредък и човешката роля в производството.
Industry 4.0 – технологичната основа на интелигентното производство
Industry 4.0 се характеризира с интеграцията на индустриалния интернет на нещата, кибер-физичните системи, изкуствения интелект, анализа на големи обеми данни и роботизираните системи. Основната идея е създаването на „умни фабрики“, в които машините, сензорите и софтуерните платформи обменят данни в реално време и позволяват самостоятелна оптимизация на процесите. Чрез тази интеграция производствените предприятия постигат значително повишаване на производителността, по-добро планиране на ресурсите и намаляване на оперативните разходи. В практиката Industry 4.0 намира широко приложение в сектори като автомобилостроене, машиностроене и процесна индустрия. Един характерен пример е внедряването на системи за предиктивна поддръжка, при които чрез непрекъснат мониторинг на работните параметри на оборудването се прогнозира възникването на повреди. Това позволява поддръжката да бъде планирана предварително, като се избягват скъпи непланирани престои и се удължава експлоатационният живот на машините. Въпреки безспорните си предимства, Industry 4.0 често поставя човека в ролята на оператор и наблюдател на автоматизирани системи. Този подход, макар и ефективен от технологична гледна точка, разкрива ограничения, свързани с намалената гъвкавост, загубата на експертни знания и повишената зависимост от сложни дигитални инфраструктури.
Industry 5.0 – към човек-ориентирано и устойчиво производство
Industry 5.0 възниква като естествено продължение и корекция на Industry 4.0, поставяйки фокус върху човека като ключов елемент в индустриалната система. Вместо да се стреми към пълна автономност на производството, тази концепция акцентира върху сътрудничеството между хората и интелигентните технологии. Коботите, адаптивните работни станции и системите за подпомагане на вземането на решения са типични примери за технологични решения, които позволяват на човека да запази активна и съзидателна роля в производствения процес. Освен човеко-центрирания подход, Industry 5.0 поставя силен акцент върху устойчивостта на системите при кризи. Това включва оптимизация на енергийната ефективност, намаляване на въглеродния отпечатък, както и изграждане на по-гъвкави и устойчиви вериги на доставки. В условията на глобални сътресения, недостиг на ресурси и енергийни предизвикателства, тези аспекти се превръщат в ключови фактори за дългосрочната конкурентоспособност на индустриалните предприятия. Практически пример за прилагане на принципите на Industry 5.0 може да се наблюдава в електронната и фармацевтичната индустрия, където съвместната работа между оператори и коботи позволява изпълнението на високопрецизни операции при едновременно намаляване на физическото натоварване и риска от грешки. Резултатът е по-високо качество на продукцията, по-добри условия на труд и по-висока ангажираност на персонала.
Автоматизацията остава основен елемент и в двете парадигми, но нейното значение се трансформира. Докато при Industry 4.0 автоматизацията е водеща цел, при Industry 5.0 тя се разглежда като стратегически инструмент за подпомагане на човешкия труд и постигане на устойчиво развитие. Това изисква нов подход при проектирането на автоматизирани системи, включващ модулност, гъвкавост и възможност за лесна адаптация към променящи се условия. Industry 5.0 не представлява отричане на Industry 4.0, а логично продължение на нейното развитие. Докато Industry 4.0 създава технологичната инфраструктура за интелигентно производство, Industry 5.0 поставя акцент върху въпроса как тази инфраструктура може да бъде използвана в полза на човека, обществото и околната среда. В този смисъл бъдещето на индустрията принадлежи на онези предприятия, които успеят да съчетаят високо ниво на автоматизация с човек-ориентиран и устойчив подход към производството.